Недописан дневник |
From inside the book
Results 1-3 of 17
Page 23
... някакъв здрач , паднала на колене пред запаленото кандило , да про- изнася с вълнение с гръдния си дълбок глас прочу- тото Вазово стихотворение . Изглежда , все нещо е останало в душата ми от тия първи срещи с изкуството . След смъртта ...
... някакъв здрач , паднала на колене пред запаленото кандило , да про- изнася с вълнение с гръдния си дълбок глас прочу- тото Вазово стихотворение . Изглежда , все нещо е останало в душата ми от тия първи срещи с изкуството . След смъртта ...
Page 82
... някакъв спомен ... Знаеш ли какъв гъбар бе моят Желю ? ― • Кой , дядо ? Моето момче ! ... Веднъж едва не умря от ед- на такава ... Старецът показва отровната гъба . Огромни магарешки бодли са се изпречили на пътя ни . С един удар на ...
... някакъв спомен ... Знаеш ли какъв гъбар бе моят Желю ? ― • Кой , дядо ? Моето момче ! ... Веднъж едва не умря от ед- на такава ... Старецът показва отровната гъба . Огромни магарешки бодли са се изпречили на пътя ни . С един удар на ...
Page 138
... някакъв карцер . И то къде ? - в най - прекрасната ни планина ! Най после идва спасителното утро . „ Сбогом , Гир- гино ... “ беше прокълнал героят на някакъв панаир своята „ изгора “ ми дойде наум една народна мъд- - рост . Така ...
... някакъв карцер . И то къде ? - в най - прекрасната ни планина ! Най после идва спасителното утро . „ Сбогом , Гир- гино ... “ беше прокълнал героят на някакъв панаир своята „ изгора “ ми дойде наум една народна мъд- - рост . Така ...
Common terms and phrases
авторът Азифе актьор Актьорът Алията Амбарица баща бях бяхме ва Варна варненската варненския ват вечер ви вино ВИТИЗ вятърната мелница гимназията глас господин Гочо Гочев град далеч дали ден ди Директорът днес дни докато дом драма дънер Дядо Григор дядо Сотир едва Елбрус Ето жи живот зная Ибрахим ибрик имаше искам Каварна Казбек какъв Капри ки кметския колко край където леко леля ма майка макар малко Маринчо мегданчето мен метра миг минути мо мога морето моя моят мъка навярно наново ната нашите Неаполитанския залив Никола Икономов ните нито ния ният ното нощ ня някаква някакъв някой няколко одаята очи очите панталон Петко Петър пиесата помня после пре приятел път ра раз ри РМС ръка ръце Свети Вит смъртта спектакли Старецът Стромболи сцената съветски съвсем съм съседът Иван сякаш Таганка театър Театърът тогава толкова тоя утро учителят ха хора ци цял живот часове човек ше