Poezii͡a︡

Front Cover
D.V. Manchov, 1884 - Bulgarian language
0 Reviews
 

What people are saying - Write a review

We haven't found any reviews in the usual places.

Common terms and phrases

авъ азъ Андромаха Арапина Ахъ башта бвше бевъ безъ бжде билъ Богъ ва Вазовъ васъ вемя вемя-та вечь ви вий войвода връме всички-гв въвъ гв гвхъ глава-та гласъ Господинъ Журденъ гробарь Дв двдо двто деветь день днесь ду думаше Дуръ душа-та единъ Едипъ животъ животъ-тъ Заштото змии изъ имашь имъ искашь Кажи Какъ какъвъ камъ кат катъ ле либе Лю любу майка майко Макбетъ мале Марко Масторъ Жакъ мене мень мила мили могж мой-та мома надъ народъ народъ-тъ насъ нвкой нвма нвшто ний ништо ношть Нъ Огъ Огь Орфенъ оште пакъ песна Петкана пжть пиле подирь подъ поетъ Пратеникъ-тъ предъ ржка ржцв самъ сатира свирка свои-гв своя-та сж сждба-та слънце смърть-та Стоянъ страхъ съсъ сьмь сьрдце тазъ тамо тамъ тв твой-гв тебе тебъ Тога тозъ тоя требва Троя туй тука тукъ утъ Учитель-тъ фейска краля Францъ Харпагонъ Хораций царь царь-тъ часъ човъкъ ште штж што штомъ штото юди юнакъ

Popular passages

Page 114 - Кога стъпна на злата зенгиа, се префърли коню на рамена. Секулица млада му подаде, му подаде една малка чаша. Кога чаша до очи поклопи, извикна се на негова люба: Първа любо, остани со здравье! Право тегле на Скопье широко на манастир Свети Димитриа; гледа тамо сам манастир стое,...
Page 252 - Плачътъ му да спра съ цЪлувка, Сълзи му съ уста да глътна Пъкъ тогазъ . . . майко, прощавай, Ти либе, не ме забравяй! Дружина тръгва, отива, Пжтьтъ е страшенъ, но славенъ : Азъ може младъ да загина, Но . . . стига ми тая награда Да каже нявга народътъ, Умр-в сирмахътъ за правда, За правда...
Page 110 - Арапина, ми изваде книга от пазуха и йъ клава на Маркова глава; па ми фати молитва да пее. Со десната ръка книга държе, со левата ръка синджир държе; синджир кладе на Марка на гърло, върза Марка за коньово седло, изваде го от лепи манастир.
Page 217 - Мама му гозба готвила, готвила, сина чекала, чека/ш и въздишала защо се син й забави. Кога се слънце върнало, мама му тихо говори: — Слънце ле, мило мамино, защо се, слънце, забави, та ти гозбата изстина? — Слънце й нищо не речи, само си чело навъси. Мама си слънце гледаше и тихо-ляпо...
Page 424 - Та питамъ ли още ? (Клати глава). О, врагове ! -Вамъ е драго да видите междуособие въ българското царство . . . Вие сте готови да подадете ржка всЪкиму, който •би се наелъ да разбърка царството ни ... (Презрително се ;усмихва).
Page 251 - НА ПРОЩАВАНЕ Не плачи, майко, не тжжи, че станахъ ази хайдутинъ, хайдутинъ, майко, бунтовникъ, та тебе клета оставихъ за първо чедо да жалишъ! Но кълни, майко, проклинай тазъ турска черна прокуда, дето насъ млади пропжди по тази тежка чужбина — да ходимъ, да се скитаме немили, клети,...
Page 170 - Не е време!, а други нехае; всеки иска да добие всичко наготово, с чужди уста да изрече това свято слово: Свобода, свобода! Я чуй мойта малка молба, брате ти мой мили! Ази видя, че болея, падат моите сили! Дойди при мен пред смъртта ми, па ми кажи само една дума, сладка дума, да занеса...
Page 118 - ... едно пиле абер ми пущейте, яз знам како арапин се дерит, как се дерит арапската кожа. — Това чудо ми стори Секула, да се славе, да се прикажува. Останала песма да се пеит, да слушаят сите наши бракя; от нас песма, а от бога здравье.
Page 251 - Кажи им, майко, да помнат, да помнат, мене да търсат: бяло ми месо по скали, по скали и по орляци, черни ми кръви в земята, в земята, майко, черната! Дано ми найдат пушката, пушката, майко, сабята, и дето срещнат душманин със крушум да го поздравят, а пък със сабя помилват.
Page 180 - Й въ твойта смърть и нейното страданье познахъ теглото азъ на тозъ народъ, развредиха се мойтъ вехти рани за неговътъ и нашъ злочестъ животъ! Жестокостьта ми се сломи, азъ клюмнахъ. Заплакахъ пакъ и зинахъ та проклехъ, проклехъ азъ тази въ мене страсть безумна да бжда гордъ и...